В първата година от живота си детето извършва много неорганизирани движения, които са нормален етап в развитието на психомоториката. Част от тези движения то повтаря многократно и те могат да се задържат и до по- късен възрастов преход. Това са редица ритмични движения – клатене на глава, на тялото, ритане с крачета или игра с части от тялото – смукане на палеца, въртене на косата, пипане на половите органи. Механизмът, по който тези действия се фиксират е удоволственият. Децата възпроизвеждат определени действия, за да предизвикат отново проприоцептивните усещания, които им носят и емоционална оцветеност. Чрез многократните автостимуалации и повторения всяко едно действие може да се превърне в патологичен навик. Някои симпатични родители вземат неправилно отношение към тези в началото невинни и спонтанно отзвучаващи привички. Чрез драстични и крайни мерки на забрана родителите се стремят да ги отстранят от ежедневието на детето си. С това обаче те насочващ още повече детското внимание към детската автостимулация и формират у детето чувства на страх, срам и виновност. Така инертното огнище в кората на мозъка засилва своята патологична възбуда. При много от случаите патологичният навик се потиска за известно време, но при напрежения и фрустрация се появява отново. Най- често те отшумяват спонтанно. Съществено е родителите да демонстрират правилно отношение, като привидно не обръщат внимание на проявата, но се стремят да отклонят вниманието и интереса на детето към други емоционално значими за него обекти и дейности. В патофизиологичен смисъл по този начин се създава конкурентно огнище на възбуда в мозъка, което потиска първоначалното.
За повече информация – моля, свържете се с нас!
