Микцията и дефекацията са рефлекси, чиято дъга се сключва на спинално равнище. Изпразването на пикочния мехур става при отпускането на двата сфинктера и съкращаването на определени мускулни групи. От началото на живота рефлексът е безусловен и се активира при определено напълване на мехура. Постепенно чрез възпитателни мерки, които целят да създадат условен рефлекс, се формира волеви контрол над сфинктерите. За да се осъществи контрол над микцията и дефекацията се изисква известна зрялост на нервната система. Международни изследвания с европейски деца показва, че средната възраст, в която се овладяват дневните микции е между 15 и 24 месеца, докато нощните микции се овладяват между 24 и 36 месеца. Контролът над дефекацията се осъществява между 24-ти и 30-ти месец от раждането на детето.
Енуреза
Когато детето не може да контролира волево изпразването на пикочния мехур, въпреки че е навлязло във възрастта, в която притежава необходимата физиологична зрялост за това (над 3 години) и няма органични увреди, в клиничната практика се говори за енуреза. В зависимост от времето, в което тя се проявява, се класифицира като дневна, нощна или нощна и дневна. Спрямо начинът, по който възниква тя се дели също на първична и на вторична.
Енкопреза
Енкопреза се нарича произволната дефекация при деца на над 2- 2 ½ години, при които няма данни за увреда на нервната система или за друго органично заболяване. В повечето случаи условният рефлекс за контрол над дефекеция не се осъществява и тогава се говори за първична енкопреза. Когато детето е имало изграден хигиенен навик за ходене до тоалетна, но той се е разрушил тогава енкопрезата е вторична.
Първична енуреза и енкопреза
При тях детето изобщо не е успяло да осъществи волеви контрол над дневните и нощните си уринирания и дефекации. Причина за това често е неправилното поведение от страна родителите – прекомерна строгост, нетърпение, ранно прилагани наказания, отблъскване или обратното – прекалена толерантност и неприлагане на необходимите мерки за изграждане на желани хигиенни навици.
Вторична енуреза и енкопреза
При вторичната енуреза и енкопреза изграденият у детето хигиенен навик се разрушава и то започва отново неволно да се изпуска на неподходящи за възрастта му места. При тези случаи акцент се поставя върху значението на психотравмените преживявания. Такива могат да са раздяла или загуба на близък човек, разочорования, отхвърляне, разстройства във вътресемейните отношения, поява на по- малко дете в семейството и други. Приема се, че вторичната енуреза и енкопреза са форма на регрес в поведението и имат функционална цел.
Лечението на енуреза и на енкопреза
Включва медикаментозни, диетични, физотерапевтични и психотерапевтични мерки. Смяната на средата обикновено влияе благоприятно.
