Играта е важна форма на комуникация в психотерапията за деца. Тя носи наслада и развива нови знания и умения у личността. Чрез нея се изразяват несъзнавани желания, фантазми, конфликти и страхове. Според типа преживяване, което тя доставя Роже Кайоа – френски етнопсихолог, разграничава четири основни вида игри: агон, алея, вертиго и мимикрия.
Агон
Включва игрите, чиято основна характеристика е съревнованието – както повечето спортове и състезателни игри. Насладата от агонните игри произлиза от това, че участниците трябва да използват докрай уменията си, за да преодолеят препятствията, пред които ги изправя средата и уменията на опонентите им.
Алеа
Включва всички игри, към които е относим късметът, като хвърляне на зарове, не се сърди човече, бинго, ези-тура и други. Алеаторните игри носят наслада, защото създават илюзия за контрол над „непроницаемата съдба“. Те сякаш преодоляват ограниченията на настоящето и надникват в бъдещето.
Вертиго
Вертиго се отнася към онези дейности, при които има краткотрайна промяна на съзнанието или за кратко се смущава възприятието и ориентацията на човек. Такива са игрите с бързо въртене на въртележка или на едно място, игри със затворени очи, скок с парашут, злоупотреба с райски газ и т.н. Тези дейности носят наслада, защото създава илюзията, че човек разширява съзнанието си, но реално временно се губи контрол над волята и над ориентацията за себе си и/или околния свят.
Мимикрия
Включва група дейности, при които се създава алтернативна реалност, като ролевите игри, театъра, танца, електронните игри и други. Те носят наслада с това, че човек се чувства нещо повече от онова, което в действителност е, посредством танц, преструване или предрешаване. Например, момичето, което играе с куклата си и братчето й, което играе на полицай, временно се превръщат в по- силна личност – усвоявайки част от половите роли в обществото.
При всички игри, независимо дали в тях присъства съревнование, късмет или друго, има една обща черта: те пораждат чувство на откривателство и пренасяне в нова реалност. Правилата на игрите са замислени да насочват психичната енергия в определени поведенчески модели, които доставят наслада, а дали това ще се случи – зависи от нас.
