Нарушенията на мисловния процес и на когнитивните функции се изразяват в абнормни промени или в специфични задръжки в определени психични и познавателни сфери от развитието на личността като мислене, памет, внимание, интелект и представно- възприятна сфера. Спрямо типа на проявено нарушение в клиничната практика се разграничават определени качествени и количествени разстройства на мисловния процес и на когнитивните функции.
Мислене
Качествените и количествените нарушенията на мисловния процес проличават в речта на личността, където може да се наблюдават разстройства в скоростта на мисълта или затруднения при плавността на мисленето, особености във формата и в съдържанието на мисловния процес. В зависимост от посоката на отклонение от нормата при нарушение в скоростта на мисленето се регистрира забавено или ускорено мислене. При специфични органични нарушения и при пред психотични състояния може да се прояви специфично състояние, наречено „мантизъм“. Това е процес на едновременно нахлуване на множество мисли и невъзможността за тяхното систематизиране и формиране в свързана реч. Същото състояние може да се съпровожда от налудни идеи или от свръх ценни мисли. Нарушенията на мисълта, независимо от свята сила и форма на проявление, не се разглеждат като отделни нозологични единици. Те се разглеждат като трансдиагностичен симптом, тъй като могат да присъстват при различни разстройства от психиатричния и неврологичния спектър.
Внимание
Качествените и количествените нарушения на вниманието се оценяват спрямо следната йерархична последователност: концентрация, устойчивост, обхват, превключваемост и разпределяемост на вниманието. Според типа на проявено отклонение в изброените компоненти на вниманието, в клиничната практика, могат да се разграничат три вида нарушения: хипопросекция, хиперпросекция и апросекция. Характерно за всички тях е, че те са индикативни за други тежки психиатрични разстройства като генерализирано разстройство на развитието, хиперактивност с дефицит на внимание, тревожни разстройства, разстройство на интелекта и други.
Памет
Количествените разстройства на паметта се изразят в загубата на спомени за събития и преживявания за определен период от време или в „свръхпамет“ към прочетени, чути или преживени случки. Качествените разстройства на паметта се проявят като вид деформации или конфабулации на реално съществуващите паметови следи. В практиката това изопачаване на спомените може да се съпровожда от налудни интерпретации на чуждото поведение или на определени събития от живата. Нарушенията на паметта също, както нарушенията на вниманието, се появят като придружаващ симптоми на други психиатрични разстройства, като вторичен симптом на органично нарушение или като следствие от интоксикация.
Интелект
Нарушенията на интелекта обхващат синдромни състояния, които се изразяват в спряло или непълно развитие на психомоторното развитие, с преобладаване на неразвитост в интелектуалното функциониране. На фона на интелектуална ретардация се срещат особености в поведението с прилепчивост, агресия или натрапливи действия. Според тежестта на проявените симптоми в психиатричната практика се разграничават четири степени на интелектуална ретардация: лека, умерена, тежка и дълбока. При всички видове разстройствата на интелекта за продължителен период от време се запазва безусловният рефлекс за сучене и за хващане. Например, при лица с тежка или с дълбока умствена изостаналост рефлексът за сучене и хапане на неядивни предмети и на части от собственото тяло се запазва до края на жизнения цикъл. Това се съпровожда от слаб контрол или пълна липса на контрол над тазовите резервоари.
Представно-възприятна сфера
Разстройствата в представно- възприятната сфера се изразяват чрез негативна и чрез позитивна симптоматиката. При негативната симптоматика има загуба на ориентация за собствената личност, за част от собственото тяло, за околната действителност или нарушения в представата за време и за пространство. При позитивната симптоматика могат да се проявят свръхценни идеи, илюзии, халюцинации, псведохалюцинации, ейдеизъм или синестезии. Разстройствата в представно-възприятната сфера се срещат не само при лица със зависимости към опиати или при лица с нарушения от психотичния спектър, а и при туморни образования на мозъка, при инсулт, при черепно-мозъчни травми и напреднал дементен процес.
Общото между всички нарушения на мисловния процес и на когнитивните функции е, че те биха могли да се приемат като трансдиагностични симптом, защото присъстват при различни психиатрични и неврологични нарушения. Когато една когнитивна функция е засегната тя обикновено повлиява негативно върху останалите когнитивни способности. При съмнение за нарушения на мисловния процес и на когнитивните функции, препоръчва се консултация с клиничен психолог.
