Личностовите разстройства са мутиплицитни психологични състояния, които започват от ранното детство и продължават в зряла възраст. Те се изразяват в значителни и дълготрайни отклонения от начина, по който средният индивид от дадена култура възприема, мисли, чувства и се държи спрямо околните. Дисхармоничните нагласи и нарушенията на поведението при личностовите разстройства включват отклонения в няколко сфери на функциониране: емоционално-възбудни процеси, контрол над импулсите, възприемане, модел на отношения с другите. Спрямо стилът на общуване и на доминиращите форми на поведение, в съвременните диагностични класификации (МКБ-10) са приети осем основни типа на личностови разстройства, с които работим в Psy Health.
-
Параноидно личностово разстройство
Параноидното личностово разстройство се характеризира с прояви на силна чувствителност към неудачи, злопаметност, подозрителност, хипертрофирало чувство за собствени права и патологична ревност, мнителност и погрешно интерпретиране на добронамерено поведение от околните като злонамерено или користно. При лица с параноидно личностово разстройство може да се наблюдава и изявена чувствителност към различни „конспиративни теории“ и липса на критичност към тяхното възприемане и вярване.
-
Шизоидно личностово разстройство
Този тип личностово разстройство се характеризира с неспособност за изпитване на удоволствие, видима за околните емоционална студенина, безразличност към отношението на околните, слаб интерес към сексуални контакти, склонност към самовглъбяване и фантазиране, липса на приятелски отношения и нежелание за създаване на такива, с ексцентрично поведение и мислене.
-
Дисоциално личностово разстройство
Дисоциалното личностово разстройство се характеризира с перманетно безразличие към чувствата на другите и прояви на безотговорност и игнориране на социалните норми. Често този тип личности имат много нисък праг на фрустрация и могат да реагират свръхмерно и агресивно при слаби фрустрации. При тях се наблюдава отсъствие на способността им за изживяване на лична вина и за извличане на поука от собствените девиантни постъпки. Имат тенденциозна склонност да обвиняват другите за собствените грешки и постъпки.
-
Емоционално нестабилно личностово разстройство
Емоционалното нестабилното личностово разстройство в зависимост от доминантната личностова особеност се подразделя на импулсивен и на граничен тип. Първият вид се характеризира със склонност към импулсивни действия, невъзможност да се планира поведението, нестабилно настроение с внезапни изблици на гняв, въвличане в интензивни и нестабилни отношения, изблици на насилие или заплашително поведение, особено когато е налице критика от околните. При граничния тип личностово разстройство, освен описаната емоционална нестабилност, се проявят интензивни, повърхностни и краткотрайни взаимоотношения с околните, съпроводени със склонност към пълна идеализация или към деморализация и обезценяване на другия.
-
Хистрионно личностово разстройство
Това разстройство се характеризира с необходимост от силна театралност в поведението, с драматизиране на собствените преживявания, прекомерно и неудържимо изразяване на чувства в неподходящ социална среда. Описаната емоционална неадеквастност се съпровожда с неуместна съблазнителност в облеклото и с провокативност в поведението, без зачитане на социалните норми. Има стеснение на интересите, изразено в свръх ангажираност към собственото облекло и външен вид. Този тип личности проявяват податливост към внушаемост и манипулативност. Имат изявен егоцентризъм, манипулативно и театрално поведение, лабилна емоционалност и перманентен глад за търсене на нови източници на вълнение.
-
Ананкастно личностово разстройство
То се характеризира с прояви на прекомерна предпазливост и нерешителност при вземане на решения. Склонност към перфекционизъм, с видима за околните детайлизация към различните задачи и дейности от ежедневието. Проявява се педантизъм, ригидност или упоритост в поведението им, като често този тип личности планират дейностите си далеч във времето по точно определен и неизменен в ума им начин. При непредвидени обстоятелства или при целенасочени опити да бъдат отклонени от плана им за работа, този тип личности реагират със силна тревожност, раздразнителност и строгост, като натрапват на околните собствения си график, без интерес към ангажиментите на другите. Освен натрапливости в поведението, при ананкастно личностово разстройство, могат да се проявят предъвкващи и натрапливи мисли и идеи.
-
Тревожно (избягващо контакти) личностово разстройство
Тревожно-избягващият тип личностово разстройство се проявява чрез трайно и повтарящо се чувство на напрежение, съпроводено със стеснителност и с несигурност, свръхчувствителност към отхвърляне и критика, склонност да преувеличават опасностите, нежелание да се установят взаимоотношения с друго лице, ако няма сигурност, че ще бъдат харесани, с ограничен начин на живот, поради необходимост от сигурност за физическата и психическата им безопасност.
-
Зависимо личностово разстройство
Този тип личностово разстройство се характеризира с обезличаване и пълно подчиняване и адаптиране на собствените нужди към нуждите на другите. Лицата със зависима личностова организация предпочитат другите да поемат отговорността за съществени страни от техния живот. Те възприемат себе си като безпомощни и неиздръжливи. Свръхангажирани са от страха си да не бъдат изоставени. Видимо за околните преживяват дискомфорт в ситуации, когато останат насаме в различни обстановки, изискващи самостоятелно отговаряне на въпроси от ежедневието или вземане на определени решения.
Важно е при работа с личностовите нарушения да се прави разлика между личностова акцентуация и личностово разстройство. Акцентуацията седи на границата между норма и клиничната патология. Тя представлява засилена степен на определена личностава черта от характера или темперамента, която не пречи на социалното функциониране и на интегрирането на личността към обществото. В по-ранните психиатрични текстове могат да се срещнат някои от следните десет типа акцентирани личности: демонстративен, педантичен, възбудим, хипертимен, дистимен, афективно-лабилен, афективно-екзалтиран, тревожен, екстравертиран и интровертиран тип. В съвремието, когато има явна акцентуация на определена личностова черта, се говори за развитие на определен тип характер. Когато акцентуацията е слаба и се проявява само в определен контекст, се мисли за контекстуални особености на характера. Специфичното при личностовите разстройства е, че ние се срещаме с много дименсионални отклонения от нормата, които включват абнормни промени в емоционално-възбудни процеси, контролът над импулсите, възприемането на света и модела на отношения с другите. Тези отклонения не се изчерпват с описаните осем вида личностови разстройства. В клиничната практика може да се наблюдават също нарцистични, ексцентрични, неудържими, незрели, пасивно-агресивните и психо-невротичните личности. Този тип личностови разстройства също се определя от доминиращото поведение на личността и от водещия социален модел на функциониране и общуване. Нарушенията в описваните сфери на развитие си проличават още в ранното детство. Приема се повсеместно, че не е коректно в психиатричната практика да се поставя диагноза „личностово разстройство“ преди навършване на 18- годишна възраст, тъй като формирането на личността не е окончателно завършено.
При съмнение за развитие на личностово разстройство, препоръчва се ранна интервенция чрез психотерапия. Лечението е възможно с психотерапевтични подходи при силна мотивация от страна на самия клиент. Фармакотерапията се назначава само от психиатър (при нужда). От страна на близките е нужно търпение, уважение, обич, подкрепа и разбиране.
